Най-накрая се случи! Най- накрая, след толкова години чакане! Най-накрая Аз съм опорочен!  Просто не знам какво ми стана, как можах така с лека ръка да се поддам на изкушението?Как е възможно да е било толкова лесно и приятно, а Аз да не съм го знаел? Сега се замислям какъв живот съм водил до сега. Когато се събереме с приятели и те започнат да си разказват историйки, Аз само слушам , дерзая и няма с каво да се похваля! Че Аз не съм живял бе!!! Винаги съм се чудил как разни смотльовци, разни криваци с лека ръка преминават през най-трудното, а аз, а аз не....аз твърд...аз с принципи.....(звучи като "принц сипи!")
Аз го направих!!! Дадох пари на катаджия!.....(пауза за размисъл....)
Мда, не ми се беше случвало. (ако питате него и той това ще каже)
Винаги когато са ме спирали (когато са успявали хмхмхм)  след всичките тъпи въпроси, конски с бащин наставнически тон, като  почнат да ме гледат като влюбена третокласничка (втори срок), като почнат да ми се чудат "са кво ша праймеее", " да пишеме лии, да не пишеме лии" , напрао фащам рак на ушите! " Ми недей, щом не можеш!
 Нема начин и да не те питат и кво работиш! Правил съм си експерименти, като им кажеш , че си беден студент и бързаш при гаджето веднагически те актуват!...Един пък ми вика веднъж " Аз на тебе сега ше ти състава АКТ, а пък ти после на нея ше й го върнеш като ти дава толкова зор" . Тия сигурно ги избират след като изиграят някакъв смешен монолог, ама такова вълшебно чувство за хумор ,че и болен от проказа могат да разсмеят!
Та така, права си аз 17тия забранен обратен завой за деня и изведнъж ми изскача един....ама нахилен, ма весел, ама радостен и се смее ли смее, та чак и на мене ми стана  кеф. Тръгна да ми се представя нещо, но беше очевидно, че логопеда не си беше свършил работата и директно ми вика        " яла са ти тука, пуснал си си мигалките...тва е добре, яла слези да се разбереме!"    Па Я унемех и утъпех!
И начи оня, старшия ,( дето беше като Роналдиньо в сурата, ама с 10-20 зъба в повече)почна да  ми разглежда докюментите, ма кой направо, кой на криво  за него нямаше значение, гледа си ги и си мрънка...
-" Ма как може такова нещо бе ,момче? Как па да си толко безрасъден? как па толко да си тъп и да не Ме видиш??....и аз пак утъпех...и му разправям
.- Добре бе чиче, ти не видя ли , че преди мене още четирима минаха така? Глей кво е  задръстване !
   И тоя мурук ми отговаря с най- мазната усмивка в цял пернишки окръг:
- Видех! И те си платиха за стореното! И на мене не ми се пише така,че (при което аз придавам сила на думите му с едно многозначно ЗНАААМ) ей тоя отворен прозорец на ей тая кола виждаш ли го , еми там ги пусни!
-Кое?
- Как кое бе? Ти нема ли да си плащаш? Пускай там 10 лв и си бегай!
   Е казвам ви, тоя щеше да ме положи с фуражката!На мига пред очите ми се разигра такава сценка, такава лична драма, че не можах да се сдържа! Казах му много ти благодаря добри човече, да умреш от  щастие дано и  пуснах в прозореца на курника му (който беше на разтояние което прекрасно ме устройваше и  което стъкло тоя плезиозавър предвидливо беше отворил точно толкова ,колкото да минават банкноти от 10 лв на горе) едно сладко, малко ,шаренко билетче за вход от едно заведение.....и не знам защо ама и 2 лв.....май ми стана съвестно, след което гордо се качих в количката си (оклепана с мед капещ ми от сърцето което той така хладнокръвно разби)и бавно бавно се оттеглих от местопроишествието.....вече опорочен, но горд!